По пътя на българския Червен дявол

Футболът е нищо без фенове, а фенклубът е нищо без фенове, пратени да гледат футбол!

Горе долу следвайки този цитат още декември се зароди идеята за масово ходене на последния мач от сезона. От клуба бяха поискани 40+ билета докато още уточняваме за кого ще са поименно. Не всички желания обаче се изпълняват, а осигурената бройка бе значително по-малка. В крайна сметка обаче, благодарение на обстоятелствата и добро планиране, тя нарасна до почти 30 души, които щяха да са в града благодарение на фенклуба и хората, свързани с него. 

Следва малко техническа и организационна предистория:

Фенове от фенклуба имаше в поне 4 сектора.

Сектор N4401 - Aviewfrommyseat.com
Клубът осигури билети в N4401, останалите бяха купили в N2403 и в същия сектор от сайта на свободна продажба (прословутите 66 паунда), а в последния момент изпаднаха и 2 билета за топ секторите S121 и S123 от притежатели на сезонни карти. По този начин, с общи усилия, всички възможности за напълно легално закупуване на билети бяха покрити. Въпреки че в деня на мача имаше места почти навсякъде за, билетите за сблъсъка е хубаво да са осигурени доста преди излитането. 

Сектор N2403 - Aviewfrommyseat.com

Сектор S123 - личен архив

Всички опции за полети за достигане до Великобритания бяха преровени. Проблемът? Всичко бе на двойни и тройни цени, защото 26-ти май е празник дори и там, а на връщане всички летят за балове, почивни дни и т.н. В случая, за изискванията на нашата група най-изгоден бе полет до Лондон, откъдето да си вземем бус под наем, с любезното и пълно съдействие на Недялко Ковачев. “Голям гръб, голямо носене”, както са му казвали, а той доказва. 

Отлитаме, колеги...

Обичайно вариантите включват и полети до Ливърпул, Бирмингам и въобще, който е най-изгоден за уикенда. Но възможността за промяна на датата и часа е активна до около 8 седмици преди мача (когато не е последен кръг от Висшата лига). Затова не бързайте много. Поне докато не е насрочен на сайта на отбора, се въздържайте от купуване на самолетните билети. 

Опции за нощувки има за всеки вкус. В нашия случай - колкото повече, толкова повече. Недялко беше избрал къща за 9 души с абсолютно всичко необходимо, която наскоро бе реновирана, в университетското предградие Фалоуфийлд. Транспортните връзки обикновено са комбинация между автобус и трамвай, а понякога и bolt, който да ви отведе до където искате. 
Билети? ✅ Самолет? ✅ Кола до Манчестър? ✅Нощувки? ✅
Време бе и да изживеем мача, но преди това… 

Пътуване до Манчестър 

Авиокомпанията Уиз Еър лети от Терминал 1 до Лутън, градче в покрайнините на Лондон. От там пътувахме с бусче до паркинга на колите под наем, откъдето се натоварихме и тръгнахме да огряваме британските пътища. Пътят бе около 3 часа, с едно спиране за кратка почивка, а излизането от терминала, около 30-ина минути. 

Пистата в Лутън е в цветовете на трибагреника. Слочаенос?!

Заредихме с кафе, бири и който, каквото прецени по средата на пътя, като малки деца на екскурзия. Но преди да вземем резервацията за къщата, отидохме на…

Карингтън

Часът беше около 14:00. Време за приключване на тренировките, дори по-лошо, време, в което вече повечето са си тръгнали. Намерихме къде да оставим буса и бяхме готови да ловуваме звезди и автографи. Недко се беше подготвил със списания и маркери, все пак по-често е бил на Карингтън от Люк Шоу за кампанията. 

Нямаше особена опашка, времето съдейства с един от трите слънчеви лъча, които е отпуснало на този град за годината и… зачакахме. 
По пътя натам ни подмина Тоби Колиър, и не стана ясно спирал ли е въобще на останалите. Снимахме се като група, изпънахме знамето и зачакахме още и още. 

Секунди преди да ни изгонят защото сме от грешната страна...

Направи впечатление, че от младите надежди никой не спря, нито Хевън, нито Чидо Оби, чието име скандирахме, а той се скри зад будката на охраната. Момчето иска да се учи и затова беше на курсове… за шофьор! Жалко, че все още няма от кого да научи за това какво прави една 9-ка на терена. 

Старите кучета Том Хийтън и Джони Еванс уважиха мини тълпата, защото така са възпитани от един корав шотландец. Дори Джони Еванс ни позволи да се снимаме със знамето, попита откъде сме и като чу България отвърна със “Знаех си!” и се усмихна. 

Показвам кучешки зъб на старото куче...

В другия край, на излизане от базата, спря и Дарън Флечър, но делегирахме само Тошката - опитен ловец на автографи от нашия състав, да тича след него. И разбира се, той успя. 

На влизане да вземе сина си от тренировка видяхме и Уейн Руни, когото не успяхме да изчакаме, защото стомасите застъргаха. Време беше да хапнем и да се настаним в къщата, защото 18:30 наближаваше и все пак с Ивайло Хаджиев бяхме и “на работа” вечерта. 

Недко ни закара за бургери при негов познат от годините му в Англия. Малко семейно заведение, което взема кайма от местни производители около него. Заредихме се с калории за предстоящата вечеря. 

Всичко беше изчислено да е максимално качествено и все пак сравнително бюджетно, от настаняване, до полети, трансфери, включително и хапването. 

Официална вечеря за председатели на фенклубове. 

Официалното събитие от клуба включваше покана освен за председателя и за заместник-председателя, в нашия случай, Ивайло Хаджиев. Програмата не разкриваше почти никакви детайли, освен, че ако пием бира трябва да си я платим на бара. Събитие за футболни фенове, което не включва бира… От гледната точка на всички, които нямаше как да дойдат, изречението би изглеждало по друг начин - “Отидохме в култов пъб на центъра, хапнахме, пийнахме, бири, разбира се, атмосферата си беше класическа и британска, ненатоварваща и некорпоративна.” 

Но да се върнем на вечерята. Недялко ни остави отпред. Доста често ще четете, че ни е закарал някъде, защото се грижеше за нас като класна на ученическа екскурзия. Светлината бе идеална за снимки, а Олд Трафорд не е бил толкова празен, поне когато аз съм го виждал. 

Поснимахме се, запознахме се с прясно пристигнали нигерийци, които търсеха работа, но първо ни попитаха дали са луди или наистина е студено. Естествено, бяха  облечени със зимни шуби в един от по-топлите дни на Острова. 

Списъкът по маси

На влизане в залата ни записаха в списък на хартия, като от едно време, нищо, че една от най-големите ИТ фирми в световен мащаб спонсорира отбора. Спонсорството си е спонсорство, плащането за технологията е друго перо. Орязано. Най-вероятно. 

На входа ни посрещна списък с всички записали се, последва снимка под арката на залата със знамето ни и влизане вътре. Там ни чакаше отговорника за фенклубовете в световен мащаб (Supporters Liason Officer), с когото разменихме няколко думи за клуба, пътуването ни и генерално за нещата от живота, огорчението от финала и така нататък, преди да ни настани на маса с още 4 фенклуба. За два от тях ще стане дума по-късно. 

На влизане

Залата бе декорирана с флагове, носещи имената на всички фенклубове, включително и Ред Девилс България. Висяха горе, а ние не пропуснахме момента да го уловим и запечатаме за пътеписите си. Разбира се, не ни ги дадоха след края на събитието, но за Строежа вече имаме предостатъчно, а и това събитие се повтаря на всеки 2 години, така че, трябва да си го пазят. На масата имаше по един специален шал, който гласи Official Supporters Club и значка със същото лого. Освен тях, бяха оставили и хидратираща напитка, както и по 2 бутилки червено и бяло вино. Правилно употребени спонсори! В хода на вечерта, докато се поколебаем дали да вземем от шаловете на буферната маса за всички в къщата, много по-опитните британци на по няколко чаши бира и вино не ни оставиха да си го помислим втори път, защото шалчетата изчезнаха. 

Залата отвътре

Междувременно звучеше жива музика. Човекът редуваше популярни песни с клубни химни в негов аранжимент. Добро условие за тъга, с оглед срядата и мач в Билбао. Разчупих леда с въпрос към британеца в мое ляво дали са ходили на финала. Последва просто “Днес не сме говорили за футбол”. Извиних се, посмяхме се, натъжихме се и отидохме да заредим от платената бира. 

Залата се понапълни и започна официалната част, досущ като корпоративна вечеря, със записани приветствия от Омар Берада (опцията заснета за загуба, предполагаме), Марк Скринер и Рубен Аморим, които не говореха за футбол, а за феновете. После призивът бе за единност и да си спомним, че ще се отърсим, а в официалната част бе включена и томбола за награди от лотария, в която участваш с дарения към фондацията на отбора. 

Взехме си по едно листче за тръпката от възможността да спечелим. И каузата, разбира се. На края на представянето, думите, които изстреляха всички във въздуха, не бяха “Нека сме единни и да покажем, че този клуб е над всяка загуба”, а чисто и просто “Бюфетът отвори!” Опитният председател в мое ляво даде знак да изчакаме, защото първата вълна е най-люта, а и после го презареждат.
До нас междувременно се бяха настанили хора на възраст, на която спокойно можеха да са ми баба и дядо, учтиво извинявайки се за закъснението си. Оказаха се от Крейгавън. Леля Сюзан ни разказа, че са от Северна Ирландия и следи отбора от времето преди майка ми да се роди и е гледала Джордж Бест. 

С леля Сюзън и мъжа и

Стана въпрос и за Джони Еванс, за когото бяхме единодушни, че е страхотен човек. Започна да ни показва снимки с всички знаменитости, като дори добави, че Пади Крерънд й е личен приятел. Споменах, че ми се е сторило, че на Карингтън сме го видяли навътре по-рано през деня, но тя бе категорична, че няма как, тъй като вече не работи за клуба заради пиперливия си език и критика към мажоритарните собственици. 

Синът й пък се оказа, че е карал треньорските си курсове с Рубен Аморим в Северна Ирландия, където е по-достъпно за влизане.Стана ясно също, че неведнъж Джони Еванс е уважавал техния локален фенклуб и местните му фенове, и споделихме, че мечтаем единственият българин, играл за Манчестър Юнайтед да ни бе отговорил на поне една от четирите покани да се появи на наше събитие, било то дори и с отказ, но уви… 

Освен тях и опитните банкетни председатели от мое ляво, срещу нас бе сравнително млад човек, който изглеждаше близък с много хора. Председател на фенклуба West Limerick, отново ирландско присъствие. Беше съкрушен, че не спечели от томболата, а на раздяла после каза, че ще се видим на другия ден и да не се напиваме много. Но за него по-нататък.

Когато всички бяха вече уважили хапването, и при почти изпити бутилки вино на масите, започна благотворителната томбола, под съпровода на разговор с легендите Анди Коул и Браян Кид. И двамата бяха единодушни, че медийният шум около младежите и играчите като цяло е напълно различен в наши дни и трябва да ги опазваме като фенове. Много пъти се спомена думата UNITED в тази вечер.

Раздумки от едни по-добри години!

След това всеки имаше възможност да се снима с тях, но тук медийната и ПР машина на клуба ми направи изключително впечатление. Анди Коул бе с треперещи ръце, най-вероятно от здравословните проблеми в миналото му, докато може би една ПРка, която не разпознах, на заплата в отбора му подаваше листовки за подпис. Ръката му трепери, събира сили да разпише картичката, с лице полу-изкривено от умора и дори нежелание да е там. Разписва. Застава поредния човек зад него и Кид за снима, при вида на фотографа, на лицата и на двамата залепва 100 каратова, отработена усмивка. Щрак. Следващия. На подмятането ми, “Благодаря ти за това, което направи за отбора 1999-та”, продължено от “За мен си дори по-добър нападател от Хааланд”, Коул изглеждаше уплашен, че някой му говори и е нарушил почти трансовото му състояние на разписване на картички на конвеир. Следващия. Щрак.

Не спечелихме нищо от томболата за благотворителност и беше време да приключим и първата събитийна вечер,  да се приберем към къщата и да разкажем впечатленията си. 

С двама наши много големи!

Знаете ли кое е най-хубавото на разказа до тук? Че всеки фен може да изпита почти същото нещо на организираните от клуба Warm-up евенти, без нуждата да е председател или заместник. Просто трябва да е част от фенклуб и да си закупи билет, който е около 12 паунда, и включва същия бюфет, който ние ядохме, а доколкото знам и вино, сода и тонизираща напитка. Просто станете член на фенклуба, а ако на мача, за който сте се записали има такова събитие, ние ще ви информираме, както и клуба чрез мейл. Билетите, естествено, свършват бързо! 

В следващата част ще прочете и за втората благотворителна вечеря, времето в града, а ако не остане място, денят на мача ще е в трета част…