Повече от омраза: Сложната истина за сблъсъка Юнайтед срещу Ливърпул

Автор: United Arts @Twitter

Превод: Димитър Сираков

Сър Алекс Фъргюсън го каза най-точно: “Няма значение какво играем, дори и да е Не Се Сърди Човече, когато се срещнем, очаквайте да хвърчат искри.”
Съперничеството между Манчестър Юнайтед и Ливърпул носи тежестта на повече от 150 години напрежение между два горди града. Но под яростното напрежение се крие нещо далеч по-сложно от обикновена омраза.

Това е връзка, отначало изкована чрез сътрудничество и взаимно уважение, преди да се превърне в непоклатимата враждебност, на която сме свидетели и днес. Както каза Гари Невил: “По-сложно е от просто омраза.”
Да, тези два гиганта стоят един срещу друг, но споделят толкова много. И двата града имат своя неподправен характер, честни хора, любов към труда, но преди всичко - страст към футбола. Съперничеството на терена продължава да ражда моменти на драма и напрежение, които определят защо английският футбол е толкова специален. 
Но освен добре познатото ни, има истории, които може би не се споменават толкова често, колкото би трябвало.

🔴 Корените са дълбоки

Съперничеството между тези два футболни колоса се простира повече от век назад, и е вкоренено по-скоро в икономическа конкуренция, отколкото във футбола. През XVIII век Манчестър доминира  с процъфтяващата си търговия с памук, докато Ливърпул се превръща в едно от най-големите пристанища в света - жизненоважен факт за успеха на северните памучни фабрики.

Искрата е запалена през 1894 г. с изграждането на Манчестърския корабен канал. Финансиран от търговци от Манчестър, на които им е дошло до гуша да плащат високите пристанищни такси на Ливърпул, каналът позволява на корабите да заобикалят Ливърпул изцяло и да плават директно до Манчестър. Политиците в Ливърпул яростно се противопоставят на строителството, пораждайки негодувание, което ще гори поколения наред.

И до днес както Манчестър Юнайтед, така и градските им съперници гордо изобразяват кораби на емблемите си - символи на морските амбиции на Манчестър и канала, който запалва тази така ожесточена вражда.

Футболният историк Гари Джеймс открива красноречив вестникарски откъс от Ashton and Stalybridge Reporter, датиран 7 април 1860 г. Хората в Ливърпул “страдат под усещането за превъзходството на Манчестър, те се гърчат под впечатлението, че Манчестър е пред тях”. Статията продължава да остри думи към Ливърпул, като тези, в която градът е в женска форма: “Тя не обича никого и никой не я обича.”

Семената на съперничеството са засяти много преди някой от двата отбора изобщо да ритне топка. И когато футболът все пак пристига, напрежението само нараства.

⚪ Скандалът с уговорения мач

Ето една история, която рядко се разказва: Двата най-успешни клуба в Англия някога са заговорничили за уговаряне на мач, и това насмалко да ги погуби. 
На Разпети петък през 1915 г. Манчестър Юнайтед посреща Ливърпул на „Олд Трафорд“ в решаващ мач към края на сезона. Юнайтед са опасно близо до изпадане, докато Ливърпул удобно са се настанили в средата на таблицата. Юнайтед печели с 2:0 - резултат, от който кореспондента на Manchester Football Chronicle е “изненадан и отвратен” от подозрителния начин, по който отбор, борещ се за оцеляване, е постигнал толкова лесна победа.
Букмейкърите стават подозрителни, когато получават необичайно много залози, предвиждащи победа на Юнайтед с 2:0. Разследване на комисията за уговорени мачове на Футболната лига разкрива заговор. Играчи и от двата отбора са залагали значителни суми за този  конкретен резултат, някои даже рискували сума, равняваща се на няколко месечни заплати.

Четирима играчи на Ливърпул и трима от Манчестър са отстранени от футбола. Скандалът разтърсва спорта по време на война, когато се предполага, че играта трябва да е символ на чест и почтеност. Челси изпада за сметка на Юнайтед, с точка разлика. 

Забраните, в крайна сметка отпадат, но това си остава тъмна страница в историята, която и двата клуба предпочитат да забравят. Едно напомняне, че преди да станат титаните, които днес познаваме, те са били просто клубове, борещи се понякога и за оцеляване, а понякога това изисква отчаяни мерки.

⚫ Стрелички на “Анфийлд”

Към 60-те години на миналия век напрежението е вече върхово. Ноби Стайлс разказва в автобиографията си за една особено шокираща случка. В едно гостуване в Мърсисайд той е ударен от стрела за дартс, хвърлена от публиката. “Отидох до тъч линията, извадиха я и на почивката ми сложиха инжекция”, пише той. “Мога да си представя колко по-лошо би било, ако стрелата ме  беше улучила в окото, а не в ръката.”

Стайлс умишлено избягва да назове стадиона в книгата си, с обяснението че Мат Бъзби не е ис

кал случката да става публично достояние. Но индексът го издава. Първият запис под Ливърпул гласи просто: “Хвърлена стрела за дартс по Н.С.” А като се има и предвид колко корав е бил Ноби, никой не би се изненадал да го види да доиграе мача със стреличката, забита в ръката му. Фактът, че той доиграва мача, говори достатъчно - и за човека, и за онова време. 
Друг такъв инцидент се случва през 1978 г., когато, този път млад привърженик на Юнайтед е ударен в носа от стрела за дартс, хвърлена от публиката на “Анфийлд”.

🔴 Когато Мърсисайд аплодира Манчестър

Представете си, че в наши дни сте в Ливърпул, отваряте местен вестник и   прочитате възторжена похвала за победа на Манчестър Юнайтед. Невъзможно, нали? Точно това, обаче се случва през 1968 г. 

Когато Юнайтед става първият английски клуб, който вдига Европейската купа, след онова 4:1 над Бенфика на Уембли, Liverpool Echo реагира с неподправена топлина и гордост. Заглавието е: “Британският футбол може да се гордее с отбора на Юнайтед, който даде всичко от себе си, за да подари на Мат Бъзби трофея, който за него е над всичко. Юнайтед извървя дълъг, дълъг път за да достигне върха в Европа, и никой няма да им завиди, че са първият английски клуб, който го достига.”

Това не е просто едно учтиво признание. Статията продължава с възхвала на представянето на Юнайтед, постижението на Мат Бъзби и значението този триумф за английския футбол. Усещането е, че това е триумф за футбола на север, за английския футбол, и това е отвъд местното съперничество.
Десет години след Мюнхен, Бъзби бе възстановил разбития си отбор и бе сбъднал най-съкровената си мечта. Дори Ливърпул - който ще доминира в Европа през следващото десетилетие - признава величието и трогателността на този момент.

⚪ Да пееш за врага

Сцената, звучаща немислимо днес, се е случила не чак толкова отдавна. 
Манчестър Юнайтед побеждава Ливърпул с 2:1 във финала за Купата на ФА през 1977 г. на “Уембли”, като по този начин ги спира по пътя към требъла. Докато играчите на Ливърпул минават покрай феновете на Юнайтед по време на почетната си обиколка, се случва нещо изключително. Част от привържениците на Юнайтед избухват в аплодисменти и скандират “Ливърпул, Ливърпул” към победения съперник.
Защо? Причината е, че четири дни по-късно Ливърпул трябва срещне Борусия Мьонхенгладбах във финала за Европейската купа. Въпреки ожесточеното им съперничество, привържениците на Юнайтед осъзнават какъв е залога. Мача е за честта на английския футбол на европейската сцена.
Както девет години по-рано Ливърпул празнува историческия триумф на Юнайтед за Европейската купа през 1968 г., така и сега привържениците на Юнайтед връщат жеста, осъзнавайки, че Ливърпул отива в Рим с надеждите на английския футбол. Да, лишиха ги от требъла, но могат да ги подкрепят в Европа - знак, че понякога, колкото и да е рядко, клубното съперничество може временно да отстъпи място на националната гордост.

Ливърпул печели този финал с 3:1 и взима първата си Европейска купа.

⚫ Обединени в скръбта

Мюнхен

На 6 февруари 1958 г. всичко се променя. Самолетната катастрофа в Мюнхен отнема 23 живота, осем от които играчи на Манчестър Юнайтед. Един ужасяващ миг, и Бебетата на Бъзби, които са пленили въображението на запалянковците в цялата страна, са опустошени. 
Впоследствие Футболен клуб Ливърпул, тогава играещ във Втора дивизия, предлага двама от играчите си, за да помогне за възстановяването на Юнайтед. Незабавен и искрен жест.

Ливърпул разбира, че това е отвъд футболната вражда. Това е да покажеш човечност и състрадание и да подкрепиш съседа в най-мрачния му момент. Юнайтед отказва предложението, избирайки да се възстанови с млади играчи и спешни трансфери, но жестът никога не е забравен. Той показва, че под цялата футболна вражда стои дълбоко взаимно уважение и разбиране.

Хилзбъро

Три десетилетия по-късно идва и най-силният пример за солидарност, пак след трагедия.

На 15 април 1989 г., в полуфинала за Купата на ФА на стадион “Хилзбъро” в Шефилд, загиват 97 привърженици на Ливърпул. Британският футбол е разтърсен из основи и са разкрити системни провали, които са застрашили хиляди фенове.
Сър Алекс е сред първите, които подават ръка. Кени Далглиш казва след време: “Когато се случи трагедията в Хилзбъро през 1989 г., Сър Алекс Фъргюсън веднага се обади, за да предложи помощта си по какъвто и да е начин. Хората имат различни мнения за него - обичат го, мразят го - но когато нещо ужасно, като Хилзбъро се случи, Алекс е един от първите, които питат как да помогнат.”
Следващият уикенд над 200 привърженици на Манчестър Юнайтед от цялата страна пътуват до Анфийлд, за да отдадат почит. Мълчаливо минават из улиците на Ливърпул, за да стигнат до стадиона, където полагат венци на терена. Мениджърът на Ливърпул, Кени Далглиш, лично ги приветства. 

Манчестър Юнайтед предава фланелка номер седем на Брайън Робсън, подписана от всички играчи, която по късно е продадена на търг в подкрепа на пострадалите от Хилзбъро.
В този момент съперничеството изчезва. Просто има едни запалянковци които скърбят за други такива - хора, които приемат невъобразимата трагедия с достойнство и състрадание.

🔴 Повече от просто футбол
Съперничеството между Манчестър Юнайтед и Ливърпул продължава да гори с пълна сила. Всеки мач е зареден с емоции и страст, дебатите не стихват, а желанието да си пред съперника е толкова силно, колкото и битката за който и да е трофей. Това никога няма да се промени. Не е и нужно. 

Струва си, обаче, да помним, че това съперничество, с всичката тази страст и ярост, се гради на нещо повече от омраза. Изковано чрез икономическа конкуренция, закалено от моменти на сътрудничество и взаимно уважение и изпитано от трагедии, които напомнят на всички кое всъщност е най-важно.

Гари Невил е прав. По-сложно е от омраза.
За нас, феновете, тези истории придават оше дълбочина към съперничеството. Напомнят ни, че сме част от нещо с истинска история, нещо с голямо значение - защото се гради на автентичност. Два исторически клуба, родени в работническа среда, оформени от поколения на триумфи и трагедии, носещи тежестта на истинската история. 
Два горди града с индустриални корени и неподправена идентичност. Две групи привърженици, които отказват да приемат всичко друго, освен върха.

Това е, което го прави специално. И затова, независимо дали ще спечелим или загубим, пак ще се върнем готови за следващия епизод - и пак ще хвърчат искри. 

Да идва вече неделя!