Как Манчестър Юнайтед покори своя Еверест за пръв път
Публикувана на
Официално публикувана в книгата на Times "50те най-велики футболни мача"
Превод за Red Devils Bulgaria: Росен Олованов
Мач #17 - БЕНФИКА - МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД
ФИНАЛ ЗА КУПАТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ, 1968
След опустошителната самолетна катастрофа в Мюнхен, отне години на Мат Бъзби да изгради нов велик отбор на Манчестър Юнайтед. Но към средата на 60-те години се появява ново поколение играчи – включително феноменалният Джордж Бест – и Юнайтед отново печелеше вътрешни титли и се изправяше срещу европейския елит. През 1968 г., десет години след Мюнхен, Бъзби най-накрая изведе своя отбор до финала на Европейската купа.
"Имало е много паметни моменти на Уембли, но малко могат да се сравнят със вчерашната вечер – може би само финалът на Световното първенство и епичният мач на Стенли Матюс през 1953 г."
Капитанът на Манчестър Юнайтед Боби Чарлтън разменя флагчета с капитана на Бенфика, Колуна, преди началото на финала за Европейската купа през 1968 г. на Уембли.
БЕНФИКА 1 – МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 4
СЛЕД ПРОДЪЛЖЕНИЯ
ФИНАЛ ЗА КЕШ – 29 МАЙ 1968, СТАДИОН УЕМБЛИ
Автор: Джефри Грийн, футболен кореспондент
30 май
Най-накрая Манчестър Юнайтед покори своя Еверест. След 11 години на изпитания и усилия, мечтите им станаха реалност. Снощи те станаха първият английски клуб, спечелил Купата на европейските шампиони, побеждавайки Бенфика от Лисабон – шампионите от 1961 и 1962 г., след драматични седем минути в първото продължение.
С това титлата бе спечелена от първия английски клуб, който въобще участва в турнира – Юнайтед видя хоризонта на състезанието още в зората му и повярва в мащаба му. Сега, спечелили я, те разбиха дългогодишното латинско господство, което държеше континенталния футбол в желязна хватка.
Следващият съперник на Юнайтед ще бъде Естудиантес от Аржентина за световната клубна титла. Сезонът ще види и Юнайтед, и Манчестър Сити в европейските турнири – съперничество, което ще държи страстите нажежени през цялата година.
Имало е много велики моменти на Уембли, но малко могат да се сравнят със вчерашната вечер. Първото полувреме беше пълно с хаос – груби влизания от страна на португалската защита и постоянни свирки от италианския съдия, който накъса играта на хиляди парченца.
Все едно сервитьор е изпуснал поднос със стъклени чаши – трясък, грохот, блъскане, при което футболът беше на втори план, а и двата отбора бяха очевидно извън настроение – и помежду си, и със съдията. Но това бе само пещта – от огъня и жестокостта се роди нещо, което ще се помни.
Мачът кипна в продълженията – Юнайтед, които изглеждаха като сигурни победители, бяха лишени от триумфа десет минути преди края на редовното време. Но тогава изведнъж откриха нова енергия и в рамките на седем магически минути Бест, Кид и после Чарлтън нанесоха три бързи удара, добавяйки към гола на Чарлтън с глава от началото на второто полувреме.
Боби Чарлтън от Юнайтед скача във въздуха празнувайки, отбелязването на първия гол.
В този момент светът сякаш се преобърна, а Уембли се превърна в арена за хора със стоманени нерви и железни сърца. Животът има навика да повечето неща да ги завършва с шепот, но този път приключи с експлозия.
За дълго време напрежението бе осезаемо, но изведнъж всичко приключи. Бръснарят-анализатор, който предрече победа на Юнайтед в продълженията, беше доказан напълно прав – ще се оставя да ме обръсне с неговия бръснач.
Футболистите на Юнайтед Брайън Кид (номер 8) и Дейвид Садлър (номер 10) печелят въздушния двубой срещу централния защитник на Бенфика Крус (номер 5).
Когато неорганизираното, често грозно първо полувреме отмина, мачът най-накрая намери своя ритъм – сините фланелки на Манчестър Юнайтед започнаха да се движат с цел и стил. По-рано Садлър, изведен от Кид, пропусна сигурен гол – грешка на това ниво е като да изпуснеш Клифорд Собърс на крикет. И сякаш Юнайтед щяха да си платят за това – защото Еузебио дебнеше като гладен звяр. Още в десетата минута той разтресе гредата на Степни с истински снаряд от 20 метра. Но когато Дън и Садлър изградиха атака отляво и Чарлтън, извисявайки се сякаш е отскочил на пружини и отклони топката във врата с оредяващата си коса след центрирането на Садлър, изглеждаше, че Юнайтед се запътват към славата. И трябваше да е така – ако Садлър не бе изпуснал още един шанс, този път спасен от вратаря Енрике, след брилянтен пробив и удар на Бест. После самият Бест танцува през защитата, опитвайки да излъже вратаря, но бе спрян на последния сантиметър. И след като тези епизоди отминаха и Юнайтед не успяха да материализират шансовете си дойде решителният момент - десет минути преди края – когато гигантът Тореш скочи високо колкото Айфеловата кула за центриране от дясно и свали топката към Граса да забие изравнителното попадение. Как Юнайтед оцеляха последните десет минути само Степни, в рамката на врата, може да знае – ако въобще знае. Два невероятни рефлекса за спасявания от Еузебио, буквално в последните минути, спасиха Юнайтед от сигурна загуба. Юнайтед са длъжници на Степни за тези две спасявания.
И насред спускашия се мрак, докато Бенфика намираше нови сили и спокойствие Юнайтед се надигна. Както в реванша срещу Реал Мадрид, те се осланиха на увереността си и непобедимия си дух. Те отново станаха гиганти, изстисквайки последните си сили. Преди продълженията играчите лежаха на тревата като на бойно поле, изтощени, схванати, изцедени. Но тогава се случи чудото. В рамките на седем минути след подновяването на играта Юнайтед откриха себе си. Кид отклони дълго подаване от Степни с глава, тъмнокосият Бест пое топката, премина през двама защитници и като матадор увличащ бика, беше увлякъл Енрике, след това с деликатно почти незабележимо движение излъга вратаря и вкара хладнокръвно. Почти веднага след това Чарлтън центрира от корнер, Кид стреля с глава – вратарят спаси, но младият играч беше нащрек. На 19ят си рожден ден Кид посрещна рикушета и вкара. Това беше 3:1 и ликуванията още не бяха заглъхнали когато Кид и Чарлтън сътвориха още една чудесна комбинация отдясно. Кид центрира, и с елегантен удар с глава Чарлтън заби топката в далечния горен ъгъл за 4:1.
Джордж Бест вкарва втория гол за Манчестър Юнайтед.
При смяната на полетата, Уембли отново приличаше на бойно поле – играчите получаваха последна помощ. Втората част на продълженията беше само формалност – още едно спасяване на Степни на удар от упор на Еузебио, но всичко вече бе решено. Не е чудно, че Мат Бъзби каза: „Тази вечер съм най-гордият човек в Англия.“
Една емоционална нощ достигна своя апогей. Битката бе въплътена в дуела между гиганта Тореш и черната пантера Еузебио срещу Фоулкс и Стайлс. Фактът че нито един от двамата не вкара прави Фоулкс и Стайлс победители, но Еузебио заслужаваше гол заради поетичното си движение и сила. От другата страна Бест беше гонен, ритан и съсичан през цялата вечер, но продължаваше да опитва да доминира. Тази борба с безмилостните съперници скоро го накара да играе с ярост която преля докато сам се опитваше да се справи с португалците. Без съмнение, голямата изненада на вечерта бе Астън – с проста скорост и решителност той разкъса дясната страна на португалската защита. Просто пускаше топката покрай Адолфо и после оставяше португалеца да диша пушилката след него. Неслучайно много преди края на мача стадиона скандираше името му. Това ще е една от вечерите, наред с много други, които той дълго ще помни.
В защита Дън бе майстор, Стайлс и Фоулкс бяха железни, особено Стайлс който имаше личен дуел с Еузебио. Креранд спокойно дирижираше центъра до Чарлтън, който обаче бе човекът на вечерта – два гола и капитанска лента при получаване на трофея докато стадиона се тресеше от радостни възгласи.
Той бе толкова изтощен, че не успя сам да направи обиколката на честта с купата – подаде я на съотборниците си и се тътреше отзад, вероятно мислейки за всичките години, довели до този миг на слава.
Боби Чарлтън триумфира с Купата на Европейските Шампиони.
Така приключи една драматична вечер, в която знамената се развяваха и превърнаха този велик стадион в Уембли в истински карнавал.
