"Един обрат, който спира дъха"

Официално публикувана в книгата на Times "50те най-велики футболни мача"
Превод за Red Devils Bulgaria: Росен Олованов

Мач #11 - АРСЕНАЛ - МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД

Първа дивизия на Футболната лига, 1958 г.

През зимата на 1957–58 г. Манчестър Юнайтед преследваше трета поредна шампионска титла в Лигата, изоставайки от Уулвърхямптън Уондърърс. Въпреки съпротивата на Футболната лига, клубът дръзко реши да участва в турнира за Купата на европейските шампиони и вече беше достигнал до четвъртфиналите. След победа с 2:1 в първия мач на "Олд Трафорд", Юнайтед трябваше да пътува до Белград за реванша срещу Цървена звезда. Но първо ги очакваше гостуване на Арсенал.

Бел. Пр. Това не беше просто още един мач. За младия състав на сър Мат Бъзби — наричан с обич „Бебетата на Бъзби“— това беше изпитание за характера и класата им. И те се справиха блестящо. Това щеше да бъде един от последните им мачове заедно.

„Играчите напуснаха терена хванати под ръка. Те знаеха, че най-сетне са създали нещо, с което могат истински да се гордеят.“

АРСЕНАЛ 4 – МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 5

Футболна лига, Първа дивизия

1 февруари 1958 г., „Хайбъри“

от Джефри Грийн, кореспондент по футбол

3 февруари

Програмата за един незабравим мач

В събота на „Хайбъри“ витаеше духът на отминали времена. Сякаш някакво предчувствие беше привлечено там – тълпите прииждаха, и стадионът се изпълни до последния ъгъл – 64 000 души под сивото небе. И те бяха възнаградени щедро – с истински празник, в който великани от вчера и днес изиграха рицарска, но нестабилна битка.

Имаше два героични момента, които ще останат в съзнанието дълго време. Първият дойде малко след почивката, когато – за точно две минути и 30 секунди по хронометър – Хърд и Блумфийлд (два пъти) вкараха три бързи гола във вратата на Грег, изравнявайки резултата от 0:3. Това подпали искрата. Събуди се атмосферата на стария Арсенал – макар и не съвсем на онова ниво – от времето на Хюлм, Джак, Ламбърт, Джеймс и Бастин.8

Роджър Бърн извежда Бебетата за последно на английска земя

Това беше възхитително. Но може би още по-възхитителен беше отговорът на Манчестър. По-слаби отбори биха рухнали под такава буря. Стената от шум, която трещеше над стадиона, захранваше възторга на Арсенал. Но когато беше поставен на изпитание, Юнайтед показа своята същина. Сякаш отхвърляйки досадна муха, те хладнокръвно изковаха още две изящни, прецизни атаки и поведоха отново – 5:3. Това беше тяхното родословие, техният характер. Арсенал отново се върна в мача – 4:5 – и финалът стана като вървене по бръснач.

Излизайки от „Хайбъри“, у всеки останаха две ясни впечатления: че духът на стария Арсенал още не е угаснал и че под новото ръководство на Боун може да се разгори отново; и че Манчестър Юнайтед очевидно е поел курс към тотален нападателен футбол в опит да догони Уулвс в челото на класирането. Това беше футбол от унгарски тип, като че ли казваха: „Добре. Ако вкарате три, четири или пет – ние ще ви отговорим със същото или с повече.“

Арсенал също улови тази лекота и енергия. Въпреки че губеха с три гола на почивката, те споделяха голяма част от темпото и ритъма, благодарение на Боун и енергичния Гроувс, който се движеше навътре от дясното крило. В началото те нямаха проникновение и идеи пред наказателното поле. Там Хърд, Блумфийлд, Тапскот и Нът се движеха по хоризонтали, напразно търсейки пролуки между Джоунс, Бърн и останалите защитници на Юнайтед.

Авторът на втория гол - Боби Чарлтън

Пролуки имаше, но до онзи взрив в средата на второто полувреме Арсенал не успя да ги намери.

Съвсем различна беше концепцията в атака на Юнайтед. С Тейлър като подвижен център и Коулман като връзка, Сканлън, Виолет, Чарлтън и Морганс минаваха с лекота по вертикалите, разменяйки топката с плавна прецизност. Сканлън остави всички зад себе си със скоростта си, а младият Чарлтън показа зрялост и издръжливост – истинска опора до номадите Тейлър и Виолет. Неговата прецизна стрелба от всякакъв ъгъл сама по себе си струва поне едно-две попадения за тази нова млада линия на Манчестър, която стремглаво намира крилатите нозе на Меркурий.

Тяхната скорост остави плахото нападение на Арсенал без отговор още до почивката. Първо, Едуардс напредна и вкара под закъснелия плонж на Келси, след пас от Морганс. Това беше след десетата минута. До средата на полувремето Арсенал вече бе организирал контраатака и именно тогава дойде типичният отговор на Манчестър. В единия край на терена Грег, със светкавична скорост, направи изключително спасяване при удар с глава на Гроувс. От неговото изчистване Сканлън измина 70 ярда по левия фланг, преследван през цялото време от Тапскот на пълна скорост. Центрирането дойде навреме, а Чарлтън разстреля топката във вратата. Бам. Вместо 1:1, резултатът стана 2:0 за Юнайтед, а преди края на полувремето вече беше 3:0, когато Тейлър реализира подаване на Морганс. Междувременно Чарлтън вече бе лишен от два сигурни гола заради впечатляващи намеси на крайните защитници на Арсенал, прикриващи безпомощния си вратар.

Боби Чарлтън на крачка от гола

И така Манчестър Юнайтед се настани удобно, готов да довърши срещата спокойно през второто полувреме, а ние останалите – да се отдадем на спокойно, академично наблюдение. Но изведнъж тишината беше разбита. Половин час преди края избухна истински взрив. Хърд нанесе воле след прехвърляне от неуморимия Боуен; Блумфийлд прати в мрежата хитро подаване с глава на Гроувс, а почти веднага след това засече с вежди дълго центриране на Нът, прехвърляйки се над плонжа на Грег – всичко това от близка дистанция. Това не беше халюцинация. Това беше реалност. Арсенал изравни до 3:3 и Манчестър беше хванат за ушите. Тълпата гърмеше като бурно море.

Сега шампионите смениха предавката. Чарлтън подаде на бързия Сканлън, а малкият Виолет изскочи като палячо от кутия, за да вкара с глава и да върне преднината на Юнайтед. След това Колман изпрати Морганс по крилото, а Тейлър, след като пое последния пас, навлезе навътре и от остър ъгъл преодоля Келси. Това беше 5:3 за Юнайтед, които отново бяха „отворили очи“. Но Боуен и Гроувс, който вече бе доминиращ на позицията вътрешен десен, не бяха казали последната си дума. Те проправиха пътя за Хърд, а Тапскот се откъсна и насочи топката покрай далечната греда в мрежата.

Термометърът танцуваше боен танц. Но за щастие това беше краят. Не остана дъх у никого. Играчите напуснаха терена прегърнати. Знаеха, че най-накрая бяха създали нещо, с което можеха истински да се гордеят.

Дънкан Едуардс дава автограф на млад запалянко