Дойде ли времето Аморим да се притеснява за работата си?

Този филм вече сме го гледали твърде много пъти.

Така може да се обобщи атмосферата след новата загуба на Манчестър Юнайтед. И този път горчилката е по-силна, защото поражението дойде срещу Брентфорд - отбор, който не е в най-добра форма, изгуби ключови футболисти и мениджъра си през лятото. В същото време Рубен Аморим бе надхитрен тактически от абсолютния новак Кийт Андрюс.

Напук на очакванията

Основания за оптимизъм не липсваха. Юнайтед влезе в мача след цяла седмица подготовка, след победа над Челси, оптимизъм в тренировките и статистики, показващи признаци на подобрение. Преди срещата мениджърът заяви, че влиза в сблъсъка без страх от загуба.

Двайсетина минути след първия съдийски сигнал обаче дойде студеният душ. След комедийни грешки в защита отборът вече губеше с 0:2. Първият гол на Бенямин Шешко с екипа на Юнайтед върна за кратко надеждите, но капитанът Бруно Фернандеш пропусна дузпа – втори негов провал от бялата точка от началото на сезона. В самия край дойде и „черешката на тортата“ – 3:1 за Брентфорд.

Когато статистиката говори

След мача от Аморим чухме до болка познатите думи: „трябва да работим повече“, „трябва да сме по-добри с топката“, „трябва да покажем характер“.

Статистиката обаче като че ли говори по-силно. Под негово ръководство феновете почти забравиха какво е да гледаш печеливш футболен отбор. Португалецът е спечелил едва 32 точки в 35 шампионатни мача. Отборът няма победа в последните 8 гостувания. Само две победи в шестте мача от началото на сезона. Форма на изпадащ отбор.

Система без адаптивност

Представянето в Западен Лондон бе сред най-слабите, откакто Рубен пое тима миналия ноември.

Проблемите са навсякъде - елементарни грешки в защита, пропуски в ключови моменти, липса на адаптация към стила и изискванията на мениджъра. Въпросът е как след близо година с Аморим играчите не могат да се нагодят.

Самият той също търпи справедливи упреци за настройката на отбора. Дългите пасове на Брентфорд унищожиха Юнайтед, а реакция от скамейката така и не последва.

Стилът на игра не помага на футболистите. Магуайър изглежда обречен, когато е принуден да играе във висока защитна линия. Люк Шоу не е централен защитник. Празнините в отбраната се множат. 

Бруно Фернандеш е неубедителен в ролята на централен халф, защото няма нужната дисциплина и издръжливост. Системата 3-4-2-1 поставя много играчи извън комфортната им зона, а талант като Коби Мейну прашасва на скамейката. Логично изглежда решение с дефанзивен халф - Угарте или Каземиро, до него Мейну, а Бруно като класическа „десетка“. 

Но Аморим сякаш е твърде упорит, за да се адаптира към силните страни на състава си.

Под все по-тежък натиск

Все по-често се говори, че упорството на португалеца може да му коства поста на „Олд Трафорд“. Засега той се радва на подкрепата на съсобственика сър Джим Ратклиф, който отказва да прави панически промени, след като клубът похарчи 236 милиона паунда за нови летни попълнения.

„Никога не се тревожа за работата си. Не съм такъв човек“, увери Аморим след поражението. 

Но търпението не е безкрайно, а единственият начин той да спечели доверие е с резултати. Непостоянството в представянето му отнема тази възможност.

Медиите вече изброяват наследници – Шави Ернандес, Гарет Саутгейт, Оливър Гласнер и Андони Ираола.

По-опасното за португалеца обаче е друго - той постепенно започва да губи подкрепата на феновете. Промяната в нагласите им е лесно обяснима - искат да гледат отбор, който играе хубав футбол и печели мачове. Засега тимът на Рубен Аморим е далеч от това.

Ще получи ли мениджърът още време, или часовникът вече тиктака? Отговорът ще ни бъде даден много скоро.